История
Организацията на българските лесовъди се появява в началото на ХХ век, когато се полага трудното начало за възстановяването на горите и започва борбата срещу незаконното изсичане и разпродаване на националното богатство. Първите лесовъдски сдружения "Българско горско дружество" (1897 г.) и "Лесничейска дружба" (1899 г.) са съществували за кратко време, но с основание се смятат за пионери и радетели за създаване на националната лесовъдска организация. Те поставят и началото на горския печат със своите издания "Лесовъдец" (1899 г.) и "Лесовъдска сбирка" (също 1899 г.).
Участници в учредителния конгрес на Дружеството на българските лесовъди, София, 20.04.1909 г.
Дружеството на българските лесовъди е основано на 20 април 1909 г. , като неговата дейност започва след първото общо събрание, състояло се от 23 до 25 април следващата година в София. Обсъдени са били най-неотложните въпроси за горите: горско законодателство, цели на горското стопанство и обединяване на лесовъдите за защита на техните права и професионални интереси. Взема се решение за издаването на дружествен печатен орган - списание "Горски преглед", първият брой на който излиза през 1910 г. За председател на дружеството е избран Стефан Дончев. В периода до 1945 г. по инициатива на Дружеството на българските лесовъди са извършени дейности с историческо значение за горското стопанство в България като:
-
Откриване на лесовъдски отдел към средното техническо училище в София (1919 г.)
-
На лесовъдски профил към Агрономо-лесовъдския факултет (1924 г.).
-
Организиране на горското опитно дело.
-
Закупуване на четириетажна сграда в центъра на София за Дом на лесовъда.
-
Създаване на Съюз за защита на природата (1928 г.).
Делегати на ХІІІ конгрес на Дружеството на българските лесовъди, София, 27.06.1927 г.
Близо четири десетилетия гласът на българските лесовъди е коректив и усмирява политическите пристрастия към горите и предизвиква решаването на съдбоносни проблеми за българската гора. Дейността на дружеството преминава през много трудни периоди, докато се стига до последния конгрес, проведен в София на 15 и 16 февруари 1948 г., когато се приема решение за прекратяване на съществуването на дружеството и причисляването му към Профсъюза на земеделските и горските работници и служители. По това време Дружеството загубва и своя дом. Настъпилите обществено-политически промени в страната, позволиха на 11 януари 1990 г. да се възстанови Дружеството на лесовъдите, което още същата година прераства в Независим съюз на лесовъдите в България. По-късно той се преименова в Съюз на лесовъдите в България (СЛБ), признат за законен наследник и продължител на традициите на лесовъдското сдружение от 1909 г. С това се даде възможност на българските лесовъди да обединят отново усилията си в името на горското дело и да отстояват своите професионални интереси.
